Колко тежи щастието - и в това ли се крие истината?

За 60 дни до мечтаното тяло? Да свалиш осем килограма за четири седмици? Днес това е най-популярната маркетингова стратегия на фитнес индустрията: За X дена ще изглеждате като Y - или вариация от това. Независимо дали става въпрос за загуба на килограми, увеличаване на мускулна маса или нещо подобно, едно нещо се откроява: днес всичко изглежда се върти около това, колко добре изглеждаме голи. Но дали фитнес индустрията изобщо е успешна?

Ако се погледнат данните от оборота, те продължават да се увеличават през последните години. Но как изглеждат нещата, ако се погледне цялостното социално развитие?

Наднорменото тегло е огромен проблем. Живеем в едно общество, което цени комфорта и удобството, но това, разбира се, има отрицателно въздействие върху цялостното здраве. В САЩ над 37% от всички хора са със затлъстяване, а над 70% от населението са с твърде много килограми. Невероятни числа, на които хората в Европа обичат да се възмущават, те критикуват американската култура и се чувстват като нещо повече. Но нека погледнам фактите: и в Европа положението не е много по-добро. Цифрите все още не са толкова високи, но ги настигаме с бързо темпо.

Затлъстяването е не само проблем на отделни хора, а на обществото като цяло. Хора с наднормено тегло струват на здравната система много повече от тези с нормално тегло, но парите са ограничени. До къде ще доведе това.

Разбира се, не може да се обвиняват като цяло фитнес- и уелнес-индустрията за това; предлагането е твърде диференцирано и се разделя на все повече клонове. Независимо от това, трябва да се отбележи, че днес има много модели на фитнес предложения, които не действат в дългосрочен план или които нямат това за цел. Съществуват множество отлични предложения и съвети, но те не отговарят на незабавната нужда от удовлетворение (да изглеждаме добре веднага), което потребителите днес желаят.

Краткосрочни цели, краткосрочни успехи

Опаковката е по-важна от съдържанието. Тази тенденция, която започна отдавна, нараства през последните години до все по-бързо. Всичко е в имиджа, който представяме, и непосредствените успехи. Разбира се, фитнес индустрията следва този тренд. Тя просто дава на клиентите това, което искат, така или иначе. Клиентът винаги е прав.

Но тук има един проблем: целите, които се съсредоточават върху намаляването на теглото, са краткосрочи. Хората, които не се упражняват редовно или не са се занимавали с диетата си, често успяват да постигнат целта си за загуба на тегло. Разбира се, в началото всичко е ново и вълнуващо, а първите топящи се килограми са изключително мотивиращи. Тренировката обаче бързо става мъчение. Вие все пак го правите, защото имате поставена цел. Но след като сте постигнали целта, край вече със съзнателно хранене, броенето на калории или мъчението във фитнес залата. Човек се връща към старите си навици - а с тях и към старото си тегло.

Прекалено тесният фокус, който човек си поставя, е коренът на злото. Дори хората, които продължават да тренират, след като постигнат целта си, изпитват силна загуба на мотивация.

Докато не променим перспективата към здравето и фитнеса, тези модели ще продължат да се повтарят. Днес здравето и физическата компетентност просто нямат ранга, от който се нуждаят, за да поддържат здравето и мобилността на повечето хора в дългосрочен план.

Добри причини за тренировки

Има безброй причини да насочите живота си към нещо по-здравословно. Ето няколко:

• по-малко болки
• ново усещане за тялото си
• повече мобилност
• общо по-добро благосъстояние
• повече самочувствие

Не става дума само за загуба на тегло и за това, колко добре изглеждате. Става въпрос за всички подобрения, които един по-здравословен живот ще донесе в допълнение към всички тези малки моменти, които внезапно вече не са неприятни или стресиращи.

По-добър здравен стандарт

Здравето е най-важното за човек. Разбира се, не можем сами да решим дали ще се разболеем или ще останем неподвижни един ден, но можем да повлияем на вероятността това да се случи - и в двете посоки.

За съжаление, обикновено действаме едва когато вече е твърде късно и вредата вече е наесена. Проблемът е, че телата ни се адаптират. В един момент лошото здраве е норма, защото хомеостазата започва. Това е способността на тялото да поддържа стабилно състояние. Това е всяко състояние, което продължава дълго време - включително наднормено тегло и бездействие. Но след като едно състояние стане част от нашата хомеостаза, тялото и психиката ще се противопоставят на промяната. Тогава става все по-трудно и по-трудно.

Това, от което се нуждаем, е голяма, смела визия. Какво бихме направили, ако имахме повече енергия и всичко беше по-малко изтощително? Какво чувство би било, ако в някакъв момент не се нуждаем от лекарства за високо кръвно налягане - никога повече? Как би се променил животът, ако не всяка стъпка беше изтощителна и всяко изкачване изглеждаше като почти непреодолима бариера? Или просто, колко добре се чувства човек, когато все още е независим и самостоятелен в напреднала възраст?

Всички тези цели имат едно общо нещо: те не са за постигане на нещо и после всичко е наред. Става въпрос за промяна на живота и поддържането на ново, положително състояние. Това не е цел, а процес.

Животът е сложен и става по-сложен с всеки изминал ден. Да вземем например деца: те често са причина, поради която вече не се грижим за своято драве, в края на краищата те правят всичко по-стресиращо, имаме по-малко време. Но точно децата трябва да са най-добрата причина да тренираме и да се хранимдобре.

Освен това не можем да научим децата на нищо; те все пак копират всичко от всичко. Така че, ако искаме децата ни да бъдат здрави, трябва да им дадем добър пример, защото те попиват поведението, показано от родителите им, като гъба. Командата "Прави това, което казвам, но не и това, което правя" не функционира.

Разбира се, желанието да отслабнем и да изглеждаме като моделите, които виждаме отвсякъде днес, е голямо. В крайна сметка тази мотивация не е достатъчна, за да поддържаме нашата цел дългосрочно. Така че трябва да се вглвдаме по-дълбоко, за да намерим по-добра мотивация, да развиваме навици. Всяка промяна трябва да бъде за целия живот и съответно трябва да сме наясно за това, което правим, защо и как. Става въпрос за пренасочване на фокуса: не към пресата на корема, а към качество на живот.

Колко трябва да тежа, за да бъда щастлив с теглото си? Как трябва да изглеждам, за да съм удовлетворен? Това са грешните въпроси.